ИндексЛинк към основния сайтРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Габриел Гарсия Маркес и други Величия...

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Вто Юли 14, 2009 8:38 pm

...Тъкмо нашта воля
ни оковава...
А инак щеше ли да е такава
мечтата ни за щастие, за слава?...
Не са ли истината, любовта
и хубостта в ума ни? Слабостта
осуетява нашите стремежи." -
" Желаем да сме силни, но понеже
не можем - каза Мадълоу, - сме слаби!" -
" Говориш за Утопия."

Божке...пак този Байрон...
и как да заспя...
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
sinardin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2349
Местожителство : Dreamland

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Вто Юли 14, 2009 9:07 pm

Аз пък съм на малко странна планинско-патриотична вълна...

Иван Вазов
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

Spoiler:
 

_________________
Върнете се в началото Go down
http://choveshkata.net/blog/
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Сря Юли 15, 2009 1:42 pm

Мечта
От най-дългата нощ на цялата зима
Ще отрежа аз едно парче.
Под завивката на пролетния вятър ще го скрия,
Сгънато на много катове.
И бавно, бавно, кат по кат ще го развия
В нощта, когато любовта е при мен.

Hwang Jin Yi flower
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
blacky80
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2304
Местожителство : Jeju Island, South Korea (ще ми се)

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пет Юли 17, 2009 12:02 am

И да има и да няма "будни", тези сонети и след нас, ще звучат уникално...
Шекспир /превод Владимир Свинтила

46
Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.
Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.

47
Сърце и поглед в мен са в мир сега
и даже се взаимно утешават,
когато той е пълен със тъга,
а то от много скръб се задушава.
Очите ми със сляпото сърце
споделят своите приказни видения.
Сърцето ми за твоето лице
заплаща с част от своите копнения.
Тъй в мойте мисли или наяве
и липсвайки, си вечно с мене ти.
Но ще убегнеш моите мечти,
със тях съм вечно аз, и с тебе — те.
И ако спя, пак твоето лице
събужда в мене спящото сърце.
Върнете се в началото Go down
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пет Юли 17, 2009 3:25 pm

ПЪНЪТ
В една гора
растели стройнички Ели
и Бук и Дъб –
дървета лоши и добри.
Близо до самия път
там дето тез' дървета
били кът,
живеел Пън.
Обрасъл бил със мъх и
със треви
и слушал що си думат
Бук, Дъб и стройните Ели.
- Аз съм толкоз
извисена! –
казала една Ела.
Със върха си аз достигам
самите небеса.
- А пред мен
туристи спират –
подел тогаз Букът:
за да видят, за да чуят
как листата ми звънтят!
- А аз храна на всеки
давам – похвалил се
Дъбът.
При мен художници идват
и прасета се гоят.
Тъй говорили всекидневно
монотонно без да спрат
а близо да самият път,
там дето тез' дървета били кът
живеел си Пънът.
Той бил изпълнен със тъга.
Не бил висок
нито листата му звънтят.
При него художници не идват
нито прасета се гоят.
Какво, какво тогаз да стори?
Брадва отсече го веднъж…
А беше той красив и строен
подобно на изваян мъж.
Но сега е пън.
За него никой се не сеща.
Унесени във своите дела
дори дърветата отсреща
казват:
“Той е пън сега!”
Ала веднъж турист от пътя
уморен, възкликна
- Ето стол за мен!
От умора треперят ми краката.
И от пънове има нужда на земята!
Зарадва се от този ден Пънът
Филизче младо от него избуя
с листенца нежни, слабички наглед.
Погледнаха Пъна отвред.
“Брей, вижте, само тоз филиз…
Листенца има, ето, виж!…”
Пънът зарадва се от това –
полезен беше в таз гора.
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пет Юли 17, 2009 3:28 pm

ПАТКА И ШАПКА

Купила си Патка шапка.

Ходи важно тя и кряка

близо там край жабуняка.

И изскочи баба Жабка

и похвали тази шапка.

После всички Патки я видяха

и комплементи заваляха.

И Патката разтърси перушина,

че я хвали цялата дружина.

Не знаеше горката Патка,

не нея хвалят

а самата шапка.
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пет Юли 17, 2009 3:29 pm

МАГАРЕ И СВИНЯ

/посвещава се на всички колеги, които мачкат тревата в градинката и

плюят семки по земята/



Веднъж Магарето ореше си браздата

ала след него ровеше Свинята.

И тъпчеше с крака рохкавата земя

и няма помен вече от бразда.

Това вбеси Магарето накрая.

На тази кривда не изтрая

и изрева със болка на Свинята:

- Защо ти заличаваш ми следата?

- А ти, защо изпояде чужда слама?

От Господа, нямаш ли си срама…?

Отвърна му засегната Свинята

и тук поуката е, братя:

Ако не цениш труда на друг,

няма да ценят и твоя труд.
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пет Юли 17, 2009 3:33 pm

КОЛКО СТРУВА БЕЗПЛАТНОТО

ОБРАЗОВАНИЕ

/приказка/



Имало едно време един херцог.

Той бил много стиснат човек, но искал синовете му да получат добро образование.

Препоръчали му графове и херцози един ерудиран и добър, като човек, учител. И на херцога той се понравил, но когато станало дума за заплащане, той рекъл:

- Скъпо е млади човече! Не мога да си позволя да платя такава голяма цена.

- Но аз ще възпитавам в подходящия път вашите деца. Ще ги уча на страх от Господа и всяка дисциплина, която изучаваме ще разказва за Могъществото и Величието на Бога. Вие също можете да присъствате на уроците, когато пожелаете.

- Не! – Отвърнал ядосано херцога. – Ще си потърся други учители. Речено – сторено. Обявил херцогът, че търси учители за своите деца и за това дочули двама крадци.

И понеже се носела славата на херцога, че бил стиснат, единият крадец казал на другия:

- Преди години той не ми плати за свършена работа, затова ще ми помогнеш да му отмъстя.

- Добре, но как? – отвърнал другия.

- Много просто – казал първият крадец. – Ще се представим за учители на неговите деца.

- Ха-ха-ха – захилил се другият крадец. Та аз нямам и основно образование, как да бъда учител на херцогските деца? И на какво ще ги учим?

- Много просто – казал първият. – Ще ги учим да крадат.

- Ти чуваш ли се, херцогските деца да крадат? Та това е нечувано!

- Да, - казал първият крадец. – Но не и невъзможно. Ще кажем, че ще обучаваме децата му безплатно и той обезателно ще се съгласи.

- Да, но нещо не разбирам – казал другия крадец. – А ние откъде ще изкарваме парите си?

- Ами от изпитите, приятелю. Ще учим децата да крадат и те ще практикуват за нас...

- Ами ако нещат? – казал другият крадец.

- Тогава ще ги научим със сопата. А може и да им хареса.

И двамата се ухилили.

След няколко дни те си поръчали изискани дрехи при шивача. Платили с крадени пари, наели карета и пристигнали в дома на херцога.

- Ваша милост, - казали те с престорени гласове. – Желаем да бъдем учители на вашите прекрасни синове.

- И в какво ще ги обучавате? – попитал заинтересуван стиснатият херцог.

- Ами... – Единият от крадците се запънал, но другият продължил.

- Ваша милост – започнал той. – Ние сме хора хуманисти и затова гледаме да отървем хората от ненужния им товар, особено богатите хора. Да ги освободим от терзанията им и да им покажем, колко важна е максимата “БИТИЕТО ОПРЕДЕЛЯ СЪЗНАНИЕТО”. Т.е., че децата на бедняците си остават простаци, а Вашите прекрасни синове, ваша милост, о, какви прекрасни умения те ще научат. Умения за цял живот. Просто няма да ги познаете, когато ги видите.

Крадецът завършил своята реч и зачакал. Тогава херцогът попитал:

- А колко ще ми струва това?

- Нищо, съвсем безплатно ще бъде. – отговорили двамата крадци.

- Ама съвсем нищо? – Възкликнал радостно херцогът.

- Е, - казали двамата – Ако благоволи ваша милост, можем да получим някакви мизерни минимални заплати, но само ако вие желаете.

- Добре, добре – отбелязал стиснатият херцог. – Ще ви наема за учители, а някакво друго желание имате ли?

- Да, ваша милост. Да отдалечим децата ви временно от вашето присъствие. Поверете ги в нашите добри ръце и ще видите реалния резултат.

- Но, защо трябва да отделям децата от себе си? – недоумявал херцога.

- За да може отделени от вас да ви обикнат още повече, ваша милост. – отговорил по-хитрият крадец.

И стиснатият херцог се съгласил и поверил децата си на двамата крадци.

И те отвели децата в своя бардак.

Затворили ги в една клетка, а с дадените им пари от херцога си купили бутилка силен алкохол и започнали своя урок.

- Слушайте, деца... – казал по-знаещият крадец. – Днес ще ви говорим за Еволюцията. Ние с приятеля ми бяхме обикновени крадци – най-низшата прослойка на обществото, обаче сега сме ваши учители. С благоволението на вашия баща. А вие понеже още не сте крадци не можете да бъдете и учители. Значи, нашата задача е да ви направим като нас, за да еволюирате.

И двамата крадци започнали да обучават херцогските синове, а те започнали да крадат за тях.

Дошло време децата на херцога да се върнат при своите родители. И когато те се върнали той наистина не можел да ги познае.

От устата им чувал жаргони и просташки псувни, започнали да изчезват неща от стаите, часовниците, бижутата, парите на гостите, но затова обвинявали слугите, докато веднъж самият херцог не хванал своя по-голям син да краде.

И херцогът се разплакал.

Чак тогава той разбрал колко струва безплатното образование.
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пет Юли 17, 2009 3:35 pm

Яви се Добродeтелта
Пред Бога
И каза му: -Напразно ходя, Боже, по света,
Напразно проповядвам обновление; не мога
Души заспали да пробудя, мрачни умове
Да осветля! И мойте трудове
За да не сгинат без следа, на мене
Е нужно мощно подкрепленье!
- Върни се между земни племена и родове,
Отвърна Господ. . . „Давам ти другар. Той се зове
Търпенье!”

Стоян Михайловски
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
Крал
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 1183
Местожителство : Пущинака

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пет Юли 17, 2009 3:58 pm

ПРОЛЕТНА ПЕСЕН
Туве Янсон

В една спокойна, безоблачна вечер в края на април Снусмумрик вече се озова толкова далеч на север, че по северната страна на възвишенията още лежаха снежни петна. Цял ден бе вървял през непокътнати местности, а над себе си чуваше непрестанно виковете на прелетните птици. И те като него се прибираха от юг. Вървеше леко, защото раницата му беше почти празна и нямаше какво да го тревожи. Радваше се на гората, на времето и на себе си. Утрешният и вчерашният ден бяха еднакво далеч, а сега слънцето блестеше яркочервено между брезите и въздухът бе прохладен и мек.
"Такава вечер заслужава една песен", мислеше си Снусмумрик. Една нова песен, в която да има една част очакване и две части пролетна тъга, а останалото да изразява безмерното му блаженство, че може да се скита, да е сам и да му е хубаво, когато е сам със себе си.
Тази мелодия се въртеше под шапката му от няколко дни, но той не се решаваше да я извади наяве. Тя трябваше да улегне, да се превърне в такова весело убеждение, че когато докосне устната хармоника, всички звуци веднага да скочат по местата си. Ако прибърза да ги извади, те можеха да се заинатят и песента му да излезе само полухубава, а можеше и да му мине настроението и вече никога нямаше да успее да ги улови както трябва. Мелодиите са сериозни работи, особено ако трябва да станат хем веселички, хем тъжнички. Но тази вечер Снусмумрик вярваше в своята песен. Тя съществуваше, беше почти готова и щеше да стане по-хубава от всички, които беше измислил до сега. А когато пристигне в Муминската долина, ще я изсвири седнал на моста над реката и Муминтрол веднага ще каже:
- Чудесна е! Ужасно чудесна!
Снусмумрик спря сред мъха и изведнъж му стана малко криво. Муминтрол го очакваше и копнееше за него. Седеше си у дома, чакаше го и му се възхищаваше, а на раздяла беше му казал:
- То се знае, че трябва да си свободен. Ще тръгнеш, естествено. Как да не разбирам, че понякога ти е нужно да останеш сам!
А в същото време очите на Муминтрол почерняха от отчаяние и безнадежден копнеж.
- Ох, ох! - рече Снусмумрик и продължи да крачи. - Ох, ох! Колко е чувствително това тролче. Няма да мисля за него. То е добро тролче, но тъкмо сега не бива да мисля за него.
Тази вечер съм сам с моята мелодия, а тази вечер не е утре. Подир малко Снусмумрик съвършено забрави Муминтрол. Търсеше си приятно място за почивка и като чу по-навътре в гората да ромоли поточе, веднага се запъти нататък. Последната червена слънчева ивица угасна между стволовете на дърветата и бавно започна да се спуска синкав пролетен здрач. Цялата гора посиня, а брезите се отдръпваха като бели стълбове по-надалеч и по-надълбоко в сумрака. Поточето му хареса. Бистро и кафяво, то прескачаше купчинки от миналогодишни листа, провираше се през нестопени ледени тунели, криволичеше в мъха и се хвърляше презглава от едно водопадче с бяло пясъчно дъно. Понякога пееше мажорно като комар, а после искаше да се представи за голямо и страшно и си правеше гаргара с малко снежна вода, и накрая се надсмиваше на всичко.
Снусмумрик спря сред мокрия мъх и се заслуша. "Поточето ще влезе в моята песен - помисли си той. - Като рефрен, може би." В същия миг от брега се откъсна един камък и промени мелодията на водата с цяла октава.
"Това си го биваше - възхити се Снусмумрик. - Ей така трябва да звучи." Една друга гама точно по средата - просто така. "Дали пък да не посветя една песен на поточето - цялата само за него?"
Той извади старата си тенджера и я напълни от водопада. После тръгна между боровете да си търси дръвца. Гората беше мокра от разтопения сняг и пролетните дъждове, та Снусмумрик трябваше да се мушне под един гъсталак от повалени дървета, за да намери сухи съчки.
Той протегна лапа... и в същия миг нещо изпищя, профуча край него към боровете и продължи да се вайка дълго време из гората.
"Така е - помисли си Снусмумрик. - Във всеки храст какви ли не гадинки и дребосъци. Знам си аз. Чудно защо всичките са така нервни. Колкото са по-дребни, толкова повече се стряскат."
Той измъкна един сух пън и малко съчки и спокойно си стъкми лагерния огън до самия завой на поточето. Огънят веднага се хвана, защото Снусмумрик беше свикнал да си готви сам. Той никога не приготвяше ядене за някой друг, освен ако това се налагаше и никак не държеше някой друг да го кани на вечеря. Всички смятаха за необходимо да бърборят, докато се хранят. Освен това имаха слабост към столове и маси, а в най-лошия случай употребяваха и салфетки. Дори бе чувал за един хемул, който се преобличал преди ядене, но това сигурно беше клевета. Снусмумрик ядеше постната си супичка, а погледът му се рееше по зеления мъх под брезите, за да си починат очите му.
Мелодията идваше все по-близо и оставаше само да я грабне за опашката. Но той имаше време да я дочака, тя беше обградена и не можеше да му се изплъзне. Първо трябваше да измие съдовете, после да си запали лулата, а сетне - когато огънят се превърне в жарава и нощните животни започнат да си подвикват из гората - тогава ще настъпи време да съчини една песен.
Снусмумрик плакнеше тенджерата в поточето, когато зърна животинчето. То седеше на отсрещния бряг на ручея под един корен и го гледаше ококорено изпод рошавия си бретон. Очите му бяха изплашени, но много любопитни и следяха всяко движение на Снусмумрик. Две плахи очи под кичур коса. Ей така изглеждат онези, на които не можеш да разчиташ.
Снусмумрик се престори, че не е видял животинчето. Той посъбра огъня, накърши малко борови клонки и седна върху тях. Извади лулата и бавно я запали. Духаше тънки вълма дим към нощното небе и чакаше да дойде неговата пролетна песен. Но тя не идваше. Вместо това той усещаше очите на животинчето: те следяха всичко, което правеше, възхищаваха се на всичко и малко по малко отвътре започна да го полазва досада. Снусмумрик плясна с лапи и извика: "къш!" А животинчето изскочи изпод корена и каза много свенливо:
- Надявам се, че не съм те изплашило? Аз те знам кой си. Ти си Снусмумрик.
Без много да му мисли, животинчето се хвърли в ручея и тръгна да гази към отсрещния бряг. Ручеят беше прекалено голям за такова мъничко животинче, а водата - студена. То се подхлъзна няколко пъти и цамбурна през глава, но Снусмумрик беше толкова раздразнен, че не пожела да му помогне. Най-сетне на брега изпълзя нещо окаяно и тънко като вейка, тракаше със зъби и рече:
- Здравей! Много съм щастливо, че се запознах с теб.
- Здравей - отговори Снусмумрик студено.
- Бива ли да се стопля на твоя огън? - продължи животинчето и цялата му мокра муцунка засия. - Представи си, ще ме наричат: "Този Който Веднъж Седя Край Лагерния Огън На Снусмумрик". Цял живот няма да го забравя.
Животинчето се присламчи още по-близо, сложи лапка върху раницата и прошепна тържествено:
- Тук ли си държиш устната хармоничка? Вътре ли е сега?
- Да - отвърна Снусмумрик доста троснато.
Изчезнала беше неговата мелодия на усамотението - цялото настроение бе пропаднало. Той захапа лулата и втренчи поглед в брезите, без да ги вижда.
- Няма да ти преча, ти не се смущавай - забърбори невинно животинчето. - Искам да кажа, ако ти се свири, де. Ти нямаш понятие как копнея за музика. Никога не съм чувало музика. Но за теб много съм чувало. Таралежко и Малчо, и Мама - всички са ми разправяли... Малчо дори те е виждал! Наистина нямаш понятие... тук нищо не се случва... А ние толкова много си мечтаем...
- Ти как се казваш? - попита Снусмумрик; вечерта така или иначе беше провалена и той сметна, че е по-добре да каже нещо.
- Аз съм толкова мъничко, че си нямам име - оживено отвърна животинчето. - Представи си, досега никой не ме е питал. А ето че идваш ти, за когото толкова много са ми разправяли и с когото копнеех да се запозная, и ме питаш как се казвам. Мислиш ли... дали не би могъл... искам да кажа, страшно много ли ще те затрудни да ми измислиш едно име, едно такова, дето да си е само мое и на никой друг? Сега, тази вечер?
Снусмумрик измърмори нещо и нахлупи шапката над очите си. Някой прелетя с дълги заострени криле над ручея и после се обади тъжно и проточено откъм гората: Йо-йоо, йо-йоо, ти-оо...
- Който се възхищава прекалено много от някого, никога не е напълно свободен - каза внезапно Снусмумрик.- Това го знам.
- Аз знам, че ти всичко знаеш - забъбри животинчето и припълзя още по-близо. - Знам, че всичко си видял. Каквото казваш, все е право и аз винаги ще се опитвам да бъда така свободно като теб. А сега сигурно се прибираш в Муминската долина да си починеш и да видиш познатите си... Таралежко каза, че когато Муминтрол се събуждал от зимен сън, веднага почвал да копнее за теб... Сигурно е чудесно да има някой, който копнее за теб и винаги те чака и чака?
- Ще отида когато си искам - избухна Снусмумрик. - Може изобщо да не отида. Може да тръгна в съвсем друга посока.
- О! Той сигурно много ще се натъжи - въздъхна животинчето. Беше поизсъхнало от топлината и кожухчето на гърдите му стана светлокафяво и пухкаво. То заопипва пак раницата и попита предпазливо:
- Не би ли искал... Толкова свят си пребродил.
- Не! - отсече Снусмумрик. - Не сега.
И си помисли огорчено: "Защо не ме оставят на мира, когато тръгна да скитам?! Не разбират ли, че ако почна да разказвам, всичко ще се натроши на думи? А после ще изчезне и като искам да си спомня какво е било, ще помня само как съм го разказвал."
Дълго време беше тихо, после нощната птица пак се обади. Животинчето се надигна и промълви с тънко гласче:
- Е, тогава да си тръгвам. Бъди здрав!
- Бъди здрав - отвърна Снусмумрик, пък го заусуква: - Ей, ти! Такова... Нали искаше да си имаш име. Би могло да се казваш Ти-ти-оо, разбираш ли, в началото весело и с няколко тъжни "о"-та на края.
Животинчето замръзна на място, втренчи поглед и очите му заблестяха жълти от светлината на огъня. То обмисли името си, изпита вкуса му, заслуша се в звука му, вмъкна се в него и най-после вирна нос към небето и тихичко изквича новото си име, тъй тъжно и захласнато, че Снусмумрик го полазиха тръпки по гърба. Сетне кафявата опашчица се шмугна в треволяка и всичко утихна.
- Уф! - изпъшка Снусмумрик и подритна жарта. Той из чука лулата си, накрая стана и се провикна:
- Ей ти, я се върни! Но гората мълчеше. - Да-да - проточи Снусмумрик. - Никой не може вечно да е любезен и общителен. Просто не успява. А животинчето все пак си получи име! Това е.
Той се отпусна, заслуша се в поточето и зачака своята мелодия. Но тя не идваше. Веднага разбра, че е отлетяла много надалеч и че не може да я улови. Сигурно никога вече. В главата му се въртеше само настойчивият, свенлив глас на животинчето и бъбреше ли, бъбреше.
- Такива като него трябва да си стоят у дома при своите майки - забоботи Снусмумрик сърдито и се хвърли по гръб върху боровите клонки. Подир малко пак се надигна и се провикна към гората. Дълго се ослушваше, но после нахлупи шапката си чак до носа и се приготви да спи.
На другата сутрин Снусмумрик продължи пътя си. Беше уморен и в лошо настроение и крачеше на север, без да поглежда наляво или надясно, а под шапката му нямаше ни следа от мелодия. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за онова животинче. Помнеше всяка негова дума и всяка своя дума и непрестанно ги преповтаряше, докато му стана лошо и така отмаля, че трябваше да седне.
"Какво става с мен? - сърдито и объркано си помисли Снусмумрик. - Никога не ми е било така. Сигурно съм болен."
Той се надигна и продължи бавно нататък, но започна отново да мисли какво казало животинчето и какво му отговорил той. Най-сетне разбра, че така не може.
По някое време след пладне Снусмумрик се завъртя кръгом и пое обратния път. Подир малко му олекна. Вървеше по-бързо и по-бързо, препъваше се и припкаше. Малки песнички прелитаха край ушите му, но той нямаше време да ги улови. Надвечер пристигна отново в брезовата гора и започна да вика.
- Ти-ти-оо! - крещеше той. - Ти-ти-оо!
А нощните птици се разбудиха и отговориха "ти-оо, ти-оо", но животинчето не се обади. Снусмумрик търчеше насам-натам. търсеше и викаше, докато се здрачи. Сърпът на новата луна се показа над полянката, а Снусмумрик го гледаше и просто не знаеше какво да прави.
"Трябва да си пожелая нещо - помисли си той, -нали има новолуние."
Вече се канеше да си пожелае каквото винаги си пожелаваше: една нова песен или нови пътища, но изведнъж се отказа и издума:
- Да намеря Ти-ти-оо.
После се завъртя три пъти около себе си, прекоси полянката, навлезе в гората и превали билото. В храстите изшумоля нещо светлокафяво и пухкаво.
- Ти-ти-оо - извика тихичко Снусмумрик. - Върнах се, за да си поприказвам с теб.
- О, здравей - обади се Ти-ти-оо и се подаде от шубрака. - Много хубаво си направил. Тъкмо ще ти покажа какво измайсторих. Табелка! Погледни! С моето собствено ново име и ще си я закача на вратата, когато си направя собствена къща.
Животинчето му показа парче кора от дърво, върху което бе издълбан отличителен белег и продължи важно:
- Хубава е, нали? Всички й се възхитиха.
- Чудесна! - съгласи се Снусмумрик. - Значи ще си правиш къща?
- Естествено! - засия животинчето. - Изнесох се от дома и започнах да живея на сериозно! Колко е интересно! Разбираш ли, преди да си имам име, само тичах тук и там и налучквах нещата в общи черти, а събитията прелитаха покрай мен и понякога бяха опасни, а понякога бяха безопасни, но нищо не беше истинско, разбираш ли?
Снусмумрик отвори уста да каже нещо, но животинчето веднага продължи:
- Сега вече съм личност и всичко, което се случва, означава нещо. Защото то не се случва току-така, в общи черти, а се случва на мен, Ти-ти-оо. А Ти-ти-оо си има такова или онакова мнение за нещата, ако можеш да разбереш какво искам да кажа?
- Как да не разбирам - рече Снусмумрик. - Много хубаво!
Ти-ти-оо кимна и пак започна да тършува из храсталаците.
- Знаеш ли какво - поде Снусмумрик, - все пак реших да отида при Муминтрол. Струва ми се, че дори съм се позатъжил за него.
- Тъй ли? - обади се Ти-ти-оо. - За Муминтрол? Ами добре.
- Ако искаш, ще ти посвиря - продължи Снусмумрик. - Или ще ти разкажа някоя приказка.
Животинчето подаде глава от храстите:
- Приказка ли? Да, да. Може би довечера, че тъкмо сега съм се разбързал... Нали ще ме извиниш?
Светлокафявата опашчица се шмугна в треволяка, изчезна за няколко мига, а после ушичките на Ти-ти-оо щръкнаха малко по-надалеч и той се провикна весело:
- Хайде, бъди здрав и поздрави Муминтрол! А аз трябва да бързам да живея, пропилял съм толкова много време!
И след миг вече го нямаше. Снусмумрик се почеса по главата.
- Значи така - рече си той. - Да-дааа. Такава била работата!
Той легна по гръб в мъха и се загледа в пролетното небе, което нагоре беше ясносиньо, а над върхарите на дърветата - морско зелено. Нейде под шапката му се разшава онази песенчица, в която имаше една част очакване и две части пролетна тъга, а всичко останало беше безмерно блаженство, че е сам.

_________________
http://art-fasada.com - Кралска ми работа
Върнете се в началото Go down
sinardin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2349
Местожителство : Dreamland

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пон Юли 27, 2009 3:04 pm

Не знам защо, но от няколко дни ме преследва следната мисъл:

"Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"

Из "Пикник край пътя"
А. и Б. Стругацки

_________________
Върнете се в началото Go down
http://choveshkata.net/blog/
mrnkaloto
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 1601

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Съб Авг 08, 2009 2:41 pm

Мрънчо днес е особено закачлив
Чете малко поезия и реши да сподели тез проникновения...

За хора със слаби сърца и за такива без чувство за хумор -
прочете си Вапцаров "Днес не ми е до поезия"!

За останалите все пак я слагам в спойлерче:

Приписват се на Пеньо Пенев

Към жените!
Spoiler:
 


Към мъжете!
Spoiler:
 

Spoiler:
 


Ако досега не ви беше смешно, последния стих е за вас!

Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле
кажи им майната на другите и гледай ти да си добре!
Кажи им майната на другите и утеха в себе намери!
И ако утеха в себе не намериш, тегли си майната и ти!


_________________


Последната промяна е направена от mrnkaloto на Пет Сеп 18, 2009 2:47 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
http://www.facebook.com/editalbum.php?aid=162091&add=1&id=167508
shae
Пълководец


Gender : Female
Taurus Snake
Брой мнения : 391
Age : 39
Местожителство : Сред образи и светлосенки...

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Съб Авг 08, 2009 3:19 pm

Мрън ...
Върнете се в началото Go down
Joo
Посветен


Gender : Female
Leo Goat
Брой мнения : 65
Age : 25
Местожителство : Стара Загора

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Съб Авг 08, 2009 3:42 pm

Ааа Мрън не мога да спра да се смея... Приповдигна ми настроението
Върнете се в началото Go down
thedemon1238
Модератор


Gender : Male
Брой мнения : 1671

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Съб Авг 08, 2009 3:49 pm

Уби ме с тази поезия. sunny Не очаквах точно това, но е забавно... определено. Smile
Върнете се в началото Go down
speedy86
Модератор


Gender : Female
Aquarius Buffalo
Брой мнения : 3033
Age : 30
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Съб Авг 08, 2009 4:01 pm

Мрън, току-що доутрепа всичко детско в мен...

_________________
Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали.
Върнете се в началото Go down
http://novavalna.org/
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Съб Авг 08, 2009 4:05 pm

Мрънчи, браво...
и в тон с теб...

КОЙ ГИ МИСЛИ ТИЯ ИМЕНА?

-Недке, все са карам да та питам...
-Знам кво, Спиро, що не склоних да ти пристана нали?
-Не за тва, ма! Ей на`, жената и сто лета да напраи пак само за мъже мисли! За друго искам да та питам, булка!
-Че за кво друго, Спире?
-За ... За ... А, за тва кой ги мисли тия имена?
-Тъй, тъй и аз са чудя кой е тапосал името на село Долно Уйно?
-Не на селата, а за имената на хората, Недке!
-Хъ, че кой да ги мисли?
-На` и аз за тва са питам вече трети ден, булка! На`, виж оня ден чух по радиото да викат:”Путин извика генерал Куроедов ...”.
-Божке, тъй ли са рекли по радиото?
-Баш тъй беше!
-Мъри, кви имена имат тия руснаци! Ха, че то нали един през царско време пък са викаше Разпутин!
-Ай тва е име мен, Недке, пък ми харесва бая!
-Спире, мен пък ми не харесва хич! На`, тия братушки само на мъжете тапосват такъви имена...
-Да имаш да вземаш, Недке, снощи чух по телевизията, че:”Зверева разбила Курникова...”!
-Да си не чул, че звяр разбил курник, а?
-Не, хубаво чух, щото бая на метър от телевизора и рекоха че:”Зверева разбила Курникова”!
-Въй Боже, начи и на жените тапосват такъви имена! Ой, тия братушки начи вече са съвсем зян!
-Ма, не са само те, Недке! Един наш директор знаиш ли кво дълго име има?
-Че отде да знам, да не съм Никито Кънчев, че да знам?
-Тоя директор са вика-Гошо обратното на острото!
-Първото име си е малко свинско ама пак го бива ама ква обратна фамилия са му турили само!
-Тва е нищо обаче! Аз, Недке, знаеш ли какъв старшина в казармата имах?
-Знам как да не знам, дето все разправяше, че та спуквал от лабут и глад!
-Не за лабута, а за името ти думам! Тоя старшина са викаше Живодер!
-Мале, и такъви имена ли имало?
-И такъви, я! Даже фамилията му беше и Вампирев!
-Боже, ма то знаеш ли на бая народ долу в града им бая мязат такъви имена-Живодер или Вампир!
-Тъй, тъй на бая ама що не си ги турят са питам?

сп."Хуморан"
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Съб Авг 08, 2009 4:22 pm

ПТИЧИ ЗОДИАК

Много често, като се говори за даден човек, той се сравнява с някоя птица. Нали всеки от Вас е чувал сравнения от рода: “Тая, пък има мозък, колкото патка” или по-общото:”Тоя, пък какво се прави на важна птица”. Всичко това не е случайно и близко е до акъла да се опитаме да направим и птичи зодиак. След като внимателно го прочетете, Вие сами ще решите, към коя от дванадесетте му зодии принадлежите.


Зодия ПЕТЕЛ – имате привликателен вид и сте малко суетен. Обичате да бъдете обградени от прелестни същества от противоположния пол. От Вас би станало дори артист или модел, ако сте роден под щастлива звезда. Вие сте една от най-пъстроцветните зодии.


Зодия СОКОЛ - Вие сте ярка и властна личност и обичате да държите нещата под контрол. Ставате за шеф и ако развиете политическа кариера, може при добро стечение на обстоятелствата да достигнете до лидерски позиции. Цветовете Ви са от светлокафяво до кафяво.


Зодия КУКУМЯВКА - Вие сте нощна птица. Много сте любознателен и дори понякога прочитате и книга. Често сърфирате в Интернет и слушате новините с неприкрит интерес. От Вас става преподавател или лекар, или в краен случай изряден чиновник. Цветът Ви е сиво-бял.


Зодия ЛЯСТОВИЦА - много интересна зодия. Отличавате се с бърз летеж на мисълта и точна преценка на ситуацията. Лошото е, че често се стремите към цели, които определено са големи за вашата човка. Ако се занимавате с научна дейност, ще постигнете отлични резултати, но определено не ставате за политическа кариера. Цветът Ви е –официално-черно.


Зодия ОРЕЛ - Може би най-хубавата зодия. Вие драги, сте царска зодия и ако сте се подсигурили с не символични доходи, ще си живеете добре. И Вие драги, сте властна натура и обичате да сте обграден от ласкатели. Цветът Ви е царско жълто.


Зодия ВРАБЕЦ - Вие обикновено сте дребен служител или наемен работник. Много често вдигате врява за нищо и най-вече, като сте си пийнали повечко. Обичате латиносериали, защото в тях виждате реализирани мечтите си. Често се мъчите да промените живота си и да налапате и Вие голям кокал, но както винаги си лапате само мухи. Цветът Ви зависи от мухите, които лапате, но като че ли най-често е зелен.


Зодия ПАТКА - Вие сте импулсивна натура и не обичате да мислите, като вземате съдбоносни решения. Животът все Ви изиграва, но Вие винаги живеете с надежда, че нещата най-накрая ще се променят. От Вас може да излезе добър чиновник, щото така де, началниците ще мислят и Вие само ще изпълнявате. Цветът Ви трудно може да се определи, пък и какво значение има за Вас.


Зодия ЩЪРКЕЛ - обичате да правите изненадващи ходове. Обичате игрите и най-вече любовните. Понякога сюрпризирате другия пол, като му донасяте с човката си бебче. Иначе сте много интелигентни и с чувство за черен хумор. Не обичате, обаче, да се бъзикат с Вас и тогава често Ви изкарват от равновесие. Не ставате за политическа кариера, но от Вас би излязло добър предприемач. Цветът Ви е официално бяло с тук-там черно.


Зодия ГАРВАН - Живеете природосъобразен живот и обикновено достигате до дълбока старост. Голяма мъдрост прозира от думите и делата Ви, но това често дразни някой от представителите на другите зодии. От Вас става добър съдия или футболен рефер, те и без друго си ходят в черни одежди, като вашия зодиакален цвят.


Зодия МИСИРКА - малко хора ще си признаят, че са от тази зодия. Имате големи размери и доста малко акъл. Обикновено разчитате на случайността и габаритите си, и се надявате вятъра на промяната да не Ви отнесе. Да, но най-често точно, Вас, той първо отнася. За това се налага често да сменяте работата си. Трудно е да се каже за какво ставате. Вашият цвят е също черен, с малки изключения мръсно-бял.


Зодия КОЛИБРИ - Обикновено сте, с така да се каже стройни миньончета, т.е., с малки размери. За да се държите на ниво Ви се налага да изразходвате много енергия, т.е., да пърхате с крила до изнемога. Обикновено и Вие си похапвате от медеца, но в много малки количества, така да се каже, колкото да преживеете. Цветът Ви трудно може да се определи, щото Ви са малки размерите.


Зодия ПТИЦЕЧОВКА - Да, та Вие изобщо не сте птица. Имате човка, като птиците, но каквото и да кажете, все не Ви разбират те. Даже не Ви приемат за нормален индивид от техния птичи свят. Представители от тази зодия, често стават или пророци или гадатели, но и не е и изключено да попаднете в психиатрични заведения. Цветът Ви е сив, ама много сив.

сп."Хуморан"
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
fini
Млад герой


Gender : Female
Sagittarius Rat
Брой мнения : 31
Age : 32

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Нед Авг 09, 2009 11:23 am

Направо ме убихте с тази тема, а аз си мислих, че вече никой не чете Wink
И аз да споделя тогава

Философия на Любовта.
Пърси Шели

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.

Николай Лилиев
"Студена е душата ми, царице,
любов не ще обвърже моя път!"
Николай Райнов

Ти сплиташ в упоение ресници
и не съзираш оня смъртен кът,
над който тъмна реч ще изрекат
на бледна смърт пленителните жрици.

Безследни в твоя поглед ще заспят
на плаха вечер плахите зорници,
студена е душата ми, царице,
любов не ще обвърже моя път!

Пред моя праг ранила е нощта,
огромно слънце в моя свят залязва,
и моят рог отдавна протръби.
Всред сините пустини на скръбта
безстрастно някой схимник ще разказва
гибелността на лихни две съдби.

И сега нещо малко по-съвременно Разсъмване на Ина Григорова (между другото ако ви хареса може да споделя още няколкото нейни, които съм намерила)

Косите на дърветата са сиви,
настръхнали са бягащите ниви
далеч пред хоризонтите пенливи
телата ни се сливат и загиват.

Във мене си, а колко си далече
след миг ще стане твърде късно вече
на бягството ми някак да попречиш
и да превърнеш вечерта във вечност.
Върнете се в началото Go down
dictatora
Небесен пратеник


Gender : Male
Libra Monkey
Брой мнения : 1027
Age : 36
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пон Авг 10, 2009 10:57 am

Ето 20те неща които всеки мъж иска:

1. Осми март да се премести на двадесет и девети февруари. Все пак може да се понесе веднъж на 4 години

2. Пластичните операции за увеличаване на бюста да бъдат към безплатните здравни пътеки.

3. За зачатие на дете да са необходими съвместното участие на един мъж и четири жени.

4. За да предпази партньорката си от забременяване, да е достатъчни по време на секс да кръстоса палци зад гръба си.

5. Всички жени да се наричат с едно и също име - за простота в общуването.

6. Всички жени да са алергични към злато, скъпоценни камъни и животниски кожи

7. В женския нос да има специални филтри срещу мириса на бира, пот и лук.

8. Банския да бъде идеален костюм за бизнес дамите. А и не само за тях.

9. За да се разкопчае сутиена да е достатъчно само леко да му духнеш.

10. Месечния цикъл на жената да бъде само веднъж годишно - по време на откриването на риболовния сезон.

11. Вратовръзката да може да не се завързва, а колана - да не се стяга.

12. Веднъж в месеца всеки да има разрешено по трудовото законодателство право да запали офиса си.

13. Косъмчетата от носа и по гърба леко да се трансплантират на главата.

14. Да може да регулира по собствено желаната дължината на члена си и ерекецията - както силата на звука в приемника.

15. Автомагистралите да нямат ограничения на скоростта, и да се строят във формата на гигантски овал.

16. Мъжете също да изпитват множествен оргазъм.

17. Да се изобретят чорапи, които да съществуват само като чифт. Оставени на различни места, те енергично да пропълзяват един до друг.

18. Във всеки бар да има възглавници за тези, които не се канят да си тръгват от там днес.

19. Торбите с боклук да напускат дома самостоятелно. Да бъде достатъчно само леко да ги побутнесш с крак.

20. Мъж, отишъл в детската градина да погледне как децата танцуват, принудително да се транспортитра до края на деня в салон за източен масаж - за писхическа рехабилитация.
Върнете се в началото Go down
blacky80
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2304
Местожителство : Jeju Island, South Korea (ще ми се)

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пон Авг 10, 2009 11:29 am

Та по тоя повод с "творческите пориви"..ето нещо за всички.. flower

Защо не съм...?
Христо Ботев

Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобуд да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?"

Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!
Върнете се в началото Go down
sinardin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2349
Местожителство : Dreamland

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Нед Ное 01, 2009 6:57 pm

"Аз съм животно, нали виждаш, животно съм. Дума не мога да обеля, не ме научиха да приказвам, не умея да мисля, тези гадове не ми дадоха да се науча да мисля. Но ако ти наистина всичко можеш и всичко знаеш, и всичко разбираш… намери му цаката! Надникни в душата ми, знам, че там е всичко, което ти трябва. Сигурен съм! Та нали никога и на никого не съм продавал душата си! Тя си е моя, човешка! Ти, само изцеди от мене каквото искам, нали е изключено да искам нещо лошо!… Проклето да е дано, та аз нищо не мога да измисля освен тези неговите, детските думи: „Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!“

Комарово, февруари — ноември 1971 година


КРАЙ_

_________________
Върнете се в началото Go down
http://choveshkata.net/blog/
sinardin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2349
Местожителство : Dreamland

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пон Ное 02, 2009 7:21 pm



РОМАНС ЗА ЛУНАТА

Федерико Гарсия Лорка
Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

Дойде в ковачницата черна
луната със волани бели.
Момченцето я гледа, гледа,
не може да й се нагледа.
И сред полюшнатия въздух
ръце замахала, луната
разголва, чиста и порочна,
гръдта си от олово твърдо.
- Луна, луна, по-скоро скрий се,
че ако циганите дойдат,
от твоето сърце гердани
и пръстени ще си направят.
- Момченце, нека потанцувам.
Когато циганите дойдат,
въз наковалнята с очички
притворени ще те заварят.
- Луна, луна, по-скоро скрий се,
конете им аз вече чувам.
- Момченце, чакай, не ми мачкай
колосаната белота.

Летеше конникът, заудрял
по тъпана на равнината.
Притворило очи, момчето
в ковачницата бе заспало.

А циганите, бронз и дрямка,
през прашните маслини идат.
Главите - вдигнати нагоре,
очите - жълти и сънливи.

Как пее птицата среднощна,
ах, как тя пее на дървото!
Върви луната по небето,
момчето за ръка повела.

В ковачницата виком викат,
ридаят циганите скръбни.
Ветрецът тих я тули, тули,
ветрецът вече я затули.






_________________
Върнете се в началото Go down
http://choveshkata.net/blog/
blacky80
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2304
Местожителство : Jeju Island, South Korea (ще ми се)

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Пон Ное 02, 2009 9:25 pm

Лелее Сини, как си се сетила за Лорка...браво!
Толкова странен и адски различен поет и супер драматург....как успява да "напише" възхищението си
тъжно и красиво до унищожението си...
Ето и нещо, мое любимо..

ИСТИНА
Федерико Гарсия Лорка

Ах, колко мъка, колко труд ми струва
да те обичам, както те обичам!

От твойта обич тегне ми сърцето
и въздухът,
и шапката ми даже.

Кой би се съгласил от мен да купи
на шапката копринената лента
и тая моя скръб от бяла прежда
за изтъкаване на кърпи?

Ах, колко мъка, колко труд ми струва
да те обичам, както те обичам!


прев. А. Муратов и А.Далчев

А ако има желаещи да се насладят на това...



Във Виена има десет девойки,
едно рамо, където плаче смъртта
и гора с препарирани гълъби.
Има фрагмент от сутринта


в музея на скрежа.
Има една стая с хиляда прозореца.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс със затворена уста.
Този валс, този валс, този валс, този валс,
за „да“, за смърт и за коняк,
който мокри опашка в морето.
Искам те, обичам те, искам те,
с фотьойла и мъртвата книга,
в тъмния таван на лилията,
по меланхоличния коридор,
в нашето лунно легло
и в танцът, който костенурката сънува.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс със сецнат кръст.
Във Виена има четири огледала,
където играят устата ти и ехото.
Има една смърт за пиано,
която посинява момчетата.
Има просяци по покривите.
Има свежи венци от сълзи.
Да, да, да, да!
Вземи този валс, който умира в ръцете ми.
Защото те искам, обичам, любов моя,
на тавана, където играят децата,
сънувайки стари лампи от Унгария
от шумкането в хладната вечер,
виждайки снежни овци и лилии
от тъмната тишина на твоето чело.
Ай, ай, ай, ай!
Вземи този валс на „Обичам те завинаги“.
Във Виена ще танцувам с тебе,
с костюм, който да има
глава от река.
Виж какъв е бряг със зюмбюли съм накичил!
Ще оставя устата между краката ти,
душата си – в снимки и бели лилии,
и в тъмните вълни на твоята походка
искам, любов моя, любов моя, да оставя,
цигулка и гроб, лентите на валса.

Ф.Г.Лорка

прев. А.Сандев

_________________
Whаt's your favorite color?
Върнете се в началото Go down
KKatrin
Небесен пратеник


Gender : Female
Брой мнения : 2244
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Чет Ное 05, 2009 9:34 am

в съзвучие с малко странното ми настроение днес...

Надпис на чаша от череп (1808, Джордж Байрон)

Че от човек съм, забрави
и само череп в мен съзирай;
като от живите глави
от него глупост не извира.

И пих, и любих, но умрях.
Вземи ме от земята черна,
налей! От теб не ме е страх —
нали ме е целувал червей?

Наместо да го храня аз,
бих предпочел във мен да свети
не мърша, а в тържествен час
напитката на боговете.

Где с ум блестях, пак там дано
на вас придавам блясък днеска…
Какво по-висше от вино
ума ни може да замести?

До дъно ти ме пресуши!
И тебе някой ще изрие
и със смъртта ще се сдружи,
от черепа ти за да пие.

Защо пък не? В живота къс,
щом жалки са главите наши,
то вместо да изгниват в пръст,
Защо пък да не станат чаши?



Вино дайте ни пак!… (1809, Джордж Байрон)


Вино дайте ни пак! Досега ни веднъж
не е вливало в мен пламък толкоз могъщ!
Пийте — кой не би пил! — щом в света променлив
само с чаша в ръка без лъжа си щастлив.

Вкусих всички блага, цял потъвах в лъчи
от разкошния мрак на красиви очи.
Любих аз — кой не е също любил? — но кой,
изнурен от страстта, е намирал покой?

Бях с другари богат в моите пролетни дни,
в младостта, що не знае ни страст, ни злини.
Аз дружах — кой не е? — но е просто нелеп,
който вижда, о вино, по-верни от теб!

Може млада жена момък млад да плени
и другарството свършва — ти не се промени!
Ти старееш — кой не? — но какво ли, кажи,
като теб по-добро става, щом отлежи?

И макар в любовта да е всеки богат,
поклони ли се друг на кумира му свят,
радостта загорчи — само ти не горчиш;
ти ревниво не си, всички ти веселиш:

Младостта отлети, угаси всяка страст
и след туй станеш ти сетен пристан за нас;
в теб — не е ли така? — щом забравим скръбта,
истината е в теб, в теб е и мъдростта.

Щом Пандора бедите безчет изтърва —
и започна да страда светът след това.
Без надежда не сме ли? Да вдигнем стакан —
всеки става щастлив само щом е пиян.

Славно грозде, здравей! В теб кипи есента,
във нектара ти млад се таи младостта.
Ще умрем — всеки мре! — но простят ли на нас,
даже Хеба била би доволна тогаз.

/ превод - Любен Любенов /
Върнете се в началото Go down
http://www.wix.com/LeeJunKi/bg
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Габриел Гарсия Маркес и други Величия...   Today at 5:05 pm

Върнете се в началото Go down
 
Габриел Гарсия Маркес и други Величия...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Eastern Spirit :: Други :: Общи приказки-
Идете на: