Kimi wa petto /Моят домашен любимец

Година:2003
Страна:
Япония
Жанр:
романтика, комедия
Продължителност: 10еп. х 57 мин.
Режисьор: Kato Arata
Сценарист: Oomori Mika В ролите: Koyuki as Iwaya Sumire
Matsumoto Jun as "Momo" Goda Takeshi (от Arashi)
Tanabe Seiichi as Hasumi Shigehito
Sakai Wakana as Fukushima Shiori
Suzuki Sarina as Shirotae Yuri
Eita as Horibe Junpei
Nagatsuka Kyozo as Asano Satoshi и др.
Описание:Iwaya Sumire e успешно реализиран журналист в отдел Световни новини, но в същото време личният й живот е пълна
катастрофа- приятелят й я намира за
красива, но твърде властна и я заряза заради по-младо момиче . На работа всички се боят от характера й – сприхава е, дори може да те удари. Така се стига до там, че при “спор” с шефа си
му избива един зъб

. След напрегнатия работен ден пред дома си намира кашон, а вътре
пребито момче. Sumire примъква кашона в своя апартамент и приютява момчето за през нощта. На сутринта на работа разбира, че е понижена и прехвърлена в отдел "Начин на Живот". На всичкото отгоре, момчето, което е приютила, няма къде да иде, няма пари, съответно не иска да си тръгне.
“ Ще направя всичко, което поискаш. Ще бъда какъвто поискаш”
“ Ти никакво достойнство ли нямаш?”
“Не”
“Тогава какво ще кажеш да ми бъдеш домашен любимец?”
“Бау”
Sumire нарича странния си питомец Момо, на името на кучето си от детството си. И за нея той си е просто куче, което можеш
да погалиш, а можеш и да удариш. Или не съвсем. Какво очаква занапред Sumire? Гледайте и ще разберете.
От мен: Това не е просто мелодрама, това е силна социална драма, а темата не е само за самотата, а за самотата почти като болест, която би трябвало да може и да се лекува. Това е история за човека, търсещ себе си и за това, колко е важно да цениш това, коетоимаш . Това е история за сблъсъка на човек с общоприетите правила, обичаи и стереотипи. За съжаление не всеки успява да намери в живота си човек, който ще те разбира от половин дума, да можеш да му се довериш и разкриеш. В този случай на главната героиня наистина й е провървяло.
По-мил, по-топъл, по-емоционален и затрогващ филм, честно ви казвам, не съм гледала. Всеки път като си спомня за него ми става едно такова топло на душата.
А за играта на Джун просто нямам думи.
Сваляне-bgshare / ама нещо не ми отваря в момента
Гледах го преди доста време, но все още ми е в първите пет. Обещавам да го преведа.

Заплют е.
свали оттуки оттук