All About Lily Chou Chou (2001) BG!

All About Lily Chou Chou / Всичко за Лили Шу Шу

СВАЛИ ФИЛМА

БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

САУНДТРАК

7.7/10 (2,720)

Държава: Япония

Година: 2001

Жанр: Драма / Музикален

Времетраене: 146 минути.

Режисьор: Шунджи Ивай

В ролите: Hayato Ichihara, Shugo Oshinari, Yu Aoi, Ayumi Ito, Takao Osawa, Miwako Ichikawa, Izumi Inamori

Резюме:
Юичи Хасуми е осми клас и живее с майка си, нейният приятел и неговият син, в провинциален град. В училище той е нагрубяван и малтретиран от по силните ученици. В тези задушаващи ученически дни, единственото което има значение за него е любимата му певица Лили Шу Шу. По цял ден, той седи в стаята си и напрактика живее във фен-сайта на Лили, на който е и администратор. Един ден, Юичи среща друг страстен почитател на Лили "блу кат" и двамата стават близки приятели... Филма разказва за живота на учениците в Япония и представлява един невероятен поглед към поп културата там.

Личен коментар: Този филм е от друга планета! Доста е объркан и действието на моменти прескача в миналото, после пак се връща в сегашното. За да не загубите ориентация, трябва да знаете едно нещо. Разговорите по интернет, винаги се развиват в сегашното време. Кои от героите, на кои "никове" отговарят във виртуалния свят, оставям на вас да разберете. Музиката е невероятна. Композитора Такеши Кобаяши печели награда на Международния кино фестивал в Шанхай. Използват се и пиано композиции на Дебюси. Този саундрак сигурно съм го слушал безброй пъти. В някои сцени, като се пусне музиката направо настръхвам. Smile

Да не говорим за страшно красиво заснетите сценарии... Като стана дума за това, визията е представена доста атрактивно и новаторски. Има сцени направени дори с любителска камера.

СНИМКИ:

thedemon1238 написа:

Личен коментар: Този филм е от друга планета!

Заради това ще го гледам! Евала и че си направил превод! cheers

В Замунда ще се качва ли?

Шока беше огромен, като го гледах 2007-ма. Все едно са ме ударили с мокър парцал. Very Happy

Гледал съм в една точка през прозореца и преоткривах красотата на гледка, която би трябвало да ми е писнала до болка... Тогава интересното беше, че не знаех много добре английски и оставях на въображението ми да интерпретира по свой начин някои неща. Абе уникална работа. Сега след като го преведох, открих още хиляди детайли и интересни неща. Smile

Не е препоръчително да се гледа от хора под 15-16 години. Не се знае как ще им подейства филма. За мен, след този филм, нищо нямаше смисъл и в същото време нямаше смисъл да няма смъсъл.... lol!

Ееее поздравявам те, че го завърши cheers

от много отдавна му се каня ама те изчаквах, дърпам бързо Smile

Благодаря, че сподели този страхотен филм Smile

Сюжет, атмосфера, заснемане, да не говорим за музиката със сигурност отличават този наистина уникален филм Smile

Вече съм фен на Шунджи Ивай cheers

; любима песен Arabesque от : edbloom Smile

Актрисата Ayumi Ito (която играе Йоко Куно-момичето което харесва Дебюси и Лили) е тренирала седмици на пиано, за да изсвири своите сцени без дубльор. В саундтрака има 5 нейни изпълнения на Дебюси, като любимото и е "Arabesque No. 1". Smile

Ако сте харесали тези изпълнения, свалете си това.

Debussy - The Complete Works for Piano (Zamunda.net)

Качих филма и в Замунда. Благодарности на mrnkaloto и thedemon1238.
Линк

_________________
Color photographs show the color of peoples clothes....
black&white photographs show the color of their souls....

Това сега не е ли великата ми каръщина! Филма го изгледах преди 1-2 дни след като го теглих 2-3 дни, а сега го пускат в Замунда откъдето за 10 минути щях да съм го свалила Mad

Не мога да го опиша с думи,затова няма да го правя.

Alfons написа:

Не мога да го опиша с думи, затова няма да го правя.

Аз мисля да се пробвам.
Филмът е грозен, трагичен и отблъскващо-реалистичен. В него не видях грам красота, защото показва противната страна на живота, онази рана в изроденото ни общество, а именно - детското страдание. Ако не сте го гледали, но се каните да го направите, подгответе се да видите най-отвратителните неща, на които е способен един тинейджър, като започнем от кражби, умишлени побои над по-слаби деца, изнасилвания, склоняване към проституция, публични унижения и дори убийства.
Ако видите лентата от гледна точка на масовия зрител, може да ви отврати до такава степен, че да не го догледате. Ако обаче го гледате като психолози, ще си дадете сметка за доста неща, за които преди може би не сте се замисляли. Героите в този филм са мачканите, пренебрегваните, слабите хора на деня или т.нар. "социални аудсайдери". Персонажите им са онези хора от обществото, които по една или друга причина са имали трудно детство и не са могли да го превъзмогнат. Онези, които прехвърлят своята болка на околните, за да се почувстват живи. Щеше ми се да бяха просто плод на режисьорската фантазия, но е факт, че такива деца съществуват във всяко едно съвременно общество и държава.

Да си призная, на няколко пъти силно се колебаех, дали да не спра и изтрия филма. Някои неща просто не можех да възприема: как едно малтретирано хлапе, пък било то и най-страхливото, ще се остави да бъде съблечено дибидюс и да имитира куче, плуващо в кална локва. Имаше няколко подобни момента с течение на сюжета и дори се хванах как подсъзнателно съм си стиснал юмруците. Тези сцени ме вбесяваха, а колкото повече опознавах героя на Хошико, толкова повече ми се искаше да го пребия до несвяст. Главният герой, Хасуми, пък беше неговата абсолютна противополжност, но и не-по-малко лош - малодушен, асоциален, страхлив, раним и самовглъбен. Колкото и да чаках, тези герои не претърпяха абсолютно никакво развитие. И всичко това се въртеше около поп-културата. Може би най-логичната причина да страня от нея е, че възпитава малодушие, примиреност и усилване на емоциите - не само положителните, но и отрицателните. Представете си какво въздействие би имала върху един развиващ се ум, върху един меланхоличен интроверт, който е толкова чувствителен, че само една дума може да го усмихне или разплаче.

Не мога да кажа, че филмът ми хареса, защото целта му е точно обратната - да ни накара да се замислим колко хубав е нашия живот и колко рядко го осъзнаваме.
Цялостно - успя да ми припомни една леко позабравена песен на Ramallah - Oscar Cotton и колко истина се крие в нея:

"If I could painlessly murder us all
then there would be no more children crying
to our deaf God up above.

If I could painlessly murder the world
then there would be no more children crying:
then there would be no more children crying at all."

Хубаво би било и да я чуете - http://www.youtube.com/watch?v=y5tx0pe24II

_________________
Every move we make, every step we take - that's the price we pay,
every rule we break, every move we fake - that's the price we pay!